събота, 22 декември 2007 г.

Един задръстен град на един задръстен кмет

Милион и четиристотин хиляди души в един град. Но не в многомилионна държава, а в дребната България. А тази цифра е извадена от някоя тотално грешна с истината статистика. Защото хората, независимо временно, по-дълго или постоянно бродещи из столицата ни, се въртят около два милиона. Това не е статистика. Това е реалността, която ти стъпва по краката на тротоара. Реалността, която вдига шум и ти смърди на пот в автобуса. Реалността, която ти скапва съединителя на колата и те бърка за два пъти повече бензин от обикновено. А той пък поскъпва...

Като стана въпрос за колите, идват празници. Не, не искам да си подарявате коли. А и това го могат само слабообразованите у нас. Не, искам да си представите как повече от половината от тези два милиона за празниците ще се излеят към родните си места по всички дестинации на картата ни. И както Коледа е точно след събота и неделя, сетете се какво е петък по улиците ни. Всъщност, защо сетете се? Не видяхте ли сами. Ти, който днес спомена не една майка, докато бързаше да стигнеш до работата в задръстването. И ти, който, качвайки се в автобуса, продупчи билет и след броени секунди бе затиснат между некъпаните тела на съгражданите ти и стоя така над един час, докато ти дойде спирката и си проби път буквално със зъби. Всички видяхме, какво се случи днес. Трафикът задуши човека.
Докато днес 20 процента от българите чакаха да се придвижат, кметът на София културно парализира центъра на града точно около празниците, за да домакинства на сноуборд зрелище. Ей така. Без да съобрази нуждите на града си. Да не говорим, че статии като посочената адмирират недомислието.

Къде е несъвършенството в този пост ли? Пак в столицата. Чакайки нейде сред бавния поток автомобили, поседнали в металното купе на друг такъв, с един приятел наблюдавахме класическата за българина работна среда. Насред "Опълченска", малко след станцията на метрото, по посока "Сливница", течеше операция "пълнене на дупка". На затворената от оранжево-бели конуси площ се вихреше екип от петима майстори. Върху поредната неравно изсипана купчина ситно слепен чакъл по грозните ни улици, един човек изливаше асфалтения ръб с кофа и лопатка. Четирима други го гледаха с ръце в джобовете. А движението несъвършено пъплеше около тях...

снимка: www.aktualno.bg

Няма коментари: