Crazy World

Досега си мислех, че статията на деня в Wikipedia се избира в общи линии случайно. Или това изобщо не е вярно, или днес екипът е решил да направи изключение, което според мен е съвсем на място. На тази дата преди една година в университета Virginia Tech един луд показа на обществото, от една страна, колко е беззащитно, от друга - че и то като че ли страда от психично заболяване... Една действителна история за лудост, беззаконие, безотговорност, героизъм и несъвършенство...

Миналата година бяха колегите от Вирджиния. Сега е наш ред! Можем ли да избягаме? Не, няма къде...

Не искам

Не искам да съм толкова афектирана, просто не искам. Не искам да знам за лайната, които са по "върховете" на българската политика/мафия.

Не искам да гледам телевизия и да чета вестници. Искам просто да ходя на концерти и да не оглушавам след тях. Не искам да се разочаровам от неща, в които съм вярвала.

Не искам да живея тук.

Твърде голяма пауза

Разочаровам се от себе си, когато правя такива неща. Оставих този блог да замре като разчитам на нечия друга помощ, а не бива да е така. Все пак си е моята идея, проект и реализация.

Абсолютно несъвършено от моя страна - потвърждавам за пореден път правилото. И знам, че има смисъл от писането тук. Понякога изпитвам даже огромно желание да го правя, защото ежедневието е някак прекалено несъвършено, ала мигът минава, хвръква и желанието.

Имам за какво да се оплаквам, о, и още как, но ще се пробвам просто да отпуша сушата тук.
С няколко думи могат да се променят много неща. Стига да опиташ и да имаш смелостта да ги изречеш и/или напишеш.

За последните месеци най-несъвършеното нещо, на което станах свидетел, е, че оставихме да забравим (за пореден път) трагедията, която се случи с хората от влака пътуващ между София и Кардам. КАК МОЖЕ?! След толкова шум, след такива публикации, след подобни думи, обвинения, след толкова сълзи и мъка в душите на всички ни (дали?), КАК МОЖЕ?! :(

И това е някакво ново начало, разбираш ли...