Ден трети - несъвършена победа

Спортът е хубаво нещо. А пък победите в спорта са още по-хубави!

Днес победихме Русия. Не сме влизали във война с тях, да не си помислите нещо. ;) Волейболът ни все още е един от малкото спортове, с помощта на които продължаваме да жънем все по-големи успехи и в които ни предстоят хубави неща. Ако всичко продължи, разбира се, както до сега. Поставено е добро начало. Най-малко.

Днес бе един от най-важните дни за българския волейбол. Паметна и несъвършена победа (3:2 гейма за нас) срещу противник без загуба. Не мога да си спомня кога за последен път сме печелили сражение срещу братушките...И вече няма особено значение.

Поздравявам прекрасните ни спортисти и им желая класиране за олимпиадата в Пекин - доказаха, че заслужават да бъдат там, независимо какво ще се случи в Япония в оставащите два дни...Следете, ще е интересно. Аз пожелавам само победи, пък били те и несъвършени. ;)


Снимка: Sportni.bg

Ден втори

В несъвършено общество живеем и трябва да се примиряваме с ежедневните си мъки и неволи...или да ги променяме. На всеки според силите. Пътят може да бъде различен. Можеш дори сам да го проектираш. Ако имаш огромно желание, малко, но достатъчно късмет и хора до себе си, които да ти вярват. Подкрепата също не е излишна.

Покушение след покушение. До кога??? Получава се повторение, но наистина, кой може да ми отговори с точност на въпроса? Има ли някой силите и способностите да достигне до този толкова важен отговор, от който зависи оцеляването и/или спокойствието ни.


Агенция "Фокус" ни напомня на какви ужасии сме се наслушали/нагледали през изминалата вече част от 2007-ма. Днес пък бе тежко прострелян, насред оживено място в София, 37-годишният Мартин Захариев Първанов.

Понякога имам чувството, че българите сме по-несъвършени от всички останали народи. Или поне от останалите европейци. Дано само аз да си го мисля и да не съм права. Дано и другите мислят същото за себе си. Не за нас. Макар че ние от чуждото мнение рядко се интересуваме...

Несъвършеност, ден първи

Тъжна тема за начало, но нали обещах да си говорим за всичко...

Често си мислим, че човешкият, нашият си живот е най-ценното нещо на света...Усещането се засилва когато губим хора, на които държим, хора, които обичаме. Такава загуба трудно се преживява и никога не отминава напълно. Може би така е по-добре, знаем ли?! Със споменът тези хора могат да останат живи. А някои заслужават да бъдат помнени.

Днес всички българи загубихме един от най-великите си сънародници. Доньо Донев си отиде на 78 години. Малко ли са или много? Кой може смело да даде този отговор?
2007-ма е вече една от най-тъжните години - толкова много творци загубихме...До къде ще я докараме така?

Почивай в мир, Доньо! Ще липсваш с чувството си за хумор, но ще те помним с прекрасните ти филми. Те са вечни!
Да си спомним за несъвършената красота на "Тримата глупаци".

Хубава ретроспекция от "Нетинфо".
Чудесната снимка е на Надежда Чипева. И лицата не трябва да забравяме.

"Голямото удовлетворение за мен е като видя целия салон усмихнат на мой филм."

Мото и всичко останало!

От заглавието могат да произлязат няколко обърквания, затова като начало, за едно "добре дошъл на този нов блог", нека обясня съдържанието и бъдещите му творчески планове. ;)

1. Това е блог за несъвършенството, т.е. за всичко!

2. Всеки ден = нова публикация за несъвършенствата, които са ни впечатлили.

3. Тематичното богатство е задължително. Ще си говорим за любов и омраза, за доброто и злото, за музиката и книгите, животните и природата, за усмивката и сълзите. От-до - без ограничения.

4. Всеки е добре дошъл. Заявка за включване се приема на драго сърце. Ако имаш желание да помогнеш с твоята дневна доза несъвършенство - чудесно, заповядай!

5. Тонът е приятелски, доброто настроение - препоръчително.

6. Запазено е правото на автора на блога да създава допълнения към гореизброените правила. :)

Не забравяйте, че "All imperfection is easier to tolerate if served up in small doses...", не случайно стои там горе...И ще го напомням колкото често се наложи.

Защо да правя всичко това? Защото несъвършенството наистина е върхът! :))))

Предлагам да започнем...СЕГА!