Стуселски град в селска държава

Снощи 5-6 пияни келемета на излизане от дискотека в Студентски Град са се сбили с две минаващи момчета без конкретна причина. Едното от тях е останало да лежи на тревата. Мъртво. Целият подробен текст го има тук.

Което ме подсети за случай, когато мой приятел е бил свидетел на селото си как двама братовчеди се сбиват на нивата за това, че магарето на единия пасе в земята на другия. "Потърпевшият" вади пистолет и прострелва братовчед си в гърдите. След това взима вилата и го намушква няколко пъти, след което си тръгва. И още си е жив и здрав. И свободен. А гледката се е разиграла пред очите на две момчета на по 14 години.

Няма да задавам въпроси. Риторични са. Отговорите - агресивно поведение на примитивни хора в разпадаща се държава. По темата има много да се изпише. Но е факт, че когато цялата държава не върви на добре, народа изперква напълно. И при по-простите и първични индивиди това се изразява чрез агресия. Блъскане на спирки, чупене на обществена собственост, сбивания, хлапета, пребиващи журналисти. Не ми е много ясно накъде сме тръгнали, но виждам докъде ще стигнем, ако продължават така нещата.

Забрана

След като не спират да ми пращат подобни неща по кю-то, време е някое от тях да попадне тук. И такива сайтове трябва да има, като seir.bg.

Софиянци, крадат ни!

Честито, народе! От днес билета е лев или с 42% по-скъп от вчера. Докога ще си траем?

Концерти

Какво по-хубаво от един концерт? Понякога - сбъдната мечта. Друг път - поне няколко часа, от които човек се откъсва от другите неща, за да се отдаде изцяло на емоциите.

Но замисляли ли сте се някога, че там, острани минават десетки хора, които много биха искали да са при вас, да се отделят от ежедневието заедно с вас, но имат толкова много работа, че не могат да си го позволят...

Crazy World

Досега си мислех, че статията на деня в Wikipedia се избира в общи линии случайно. Или това изобщо не е вярно, или днес екипът е решил да направи изключение, което според мен е съвсем на място. На тази дата преди една година в университета Virginia Tech един луд показа на обществото, от една страна, колко е беззащитно, от друга - че и то като че ли страда от психично заболяване... Една действителна история за лудост, беззаконие, безотговорност, героизъм и несъвършенство...

Миналата година бяха колегите от Вирджиния. Сега е наш ред! Можем ли да избягаме? Не, няма къде...

Не искам

Не искам да съм толкова афектирана, просто не искам. Не искам да знам за лайната, които са по "върховете" на българската политика/мафия.

Не искам да гледам телевизия и да чета вестници. Искам просто да ходя на концерти и да не оглушавам след тях. Не искам да се разочаровам от неща, в които съм вярвала.

Не искам да живея тук.

Твърде голяма пауза

Разочаровам се от себе си, когато правя такива неща. Оставих този блог да замре като разчитам на нечия друга помощ, а не бива да е така. Все пак си е моята идея, проект и реализация.

Абсолютно несъвършено от моя страна - потвърждавам за пореден път правилото. И знам, че има смисъл от писането тук. Понякога изпитвам даже огромно желание да го правя, защото ежедневието е някак прекалено несъвършено, ала мигът минава, хвръква и желанието.

Имам за какво да се оплаквам, о, и още как, но ще се пробвам просто да отпуша сушата тук.
С няколко думи могат да се променят много неща. Стига да опиташ и да имаш смелостта да ги изречеш и/или напишеш.

За последните месеци най-несъвършеното нещо, на което станах свидетел, е, че оставихме да забравим (за пореден път) трагедията, която се случи с хората от влака пътуващ между София и Кардам. КАК МОЖЕ?! След толкова шум, след такива публикации, след подобни думи, обвинения, след толкова сълзи и мъка в душите на всички ни (дали?), КАК МОЖЕ?! :(

И това е някакво ново начало, разбираш ли...

Учене + работа = ?

В момента за мен е = на нямане на време за писане в блогове. Или то липсва, или желание + мотивация + сили...
Малка (надявам се) почивка ще има и за този блог, няма начин. Трябва да потръгнат нещата и тогава пак...

Надявам се най-после Иво и Мирко да ми помогнат с поддържането на това място. ;)

Сесия

Твърде дълго се задържа последната публикация. Питайте ме защо, че да измисля поне 95 причини да се оправдая.
В последните няколко дни, обаче, у мен назрява кофти чувството, че трябва да направя нещо, да пиша тук и там, да не занемарявам... И колкото повече става дума за подобни неща, за организираност на свободното ми време и пълноценно прекарване на останалата част от деня, толкова повече се разочаровам от себе си. Така е винаги насред сесия.

Сесията е един от най-несъвършените ми периоди. Сигурна съм, че за мнозинството колеги, из знайни и незнайни български висши училища, ситуацията стои по аналогичен начин. Толкова много от лошите ми качества се събуждат точно в момент когато най-малко имам нужда от тях, когато, съответно, най-много ми пречат. Мързи ме - да мисля, да се стягам, да се съсредоточавам, да чета учебници и лекции, да търся и да се интересувам, да излизам, да ям, да чистя, да говоря... Направо си настава пълно вътрешно разстройство. А като мине, сякаш нищо не е било. Ето сега, чакам да ми се обадят, за да ми кажат колко имам по народопсихология. И какво? Мислите ми за оценката преминават от едната в другата крайност и стомахът ми се е свил не като топка, а като камък. Отвратително! Знаеш, че си писал, ама дали е достатъчно. "Темата беше лесна, сигурно не е". "Ама може и да е, критериите сигурно са различни" и т.н. до безкрай. Безсмислено, но упорито и напрягащо, оправдаващо неученето за предстоящата важна среща с международните отношения на 12ти... като за последно. И дано!

Няма какво повече да се каже. Все ще се използва някоя минута, в която съм се занимавала със странична дейност... А как е хубаво да се занимаваш точно с това, с което не трябва! Пу!

Несъвършенство ли? В момента владея в най-висша степен това изкуство...

In the end

Thanks to Izzy@MyAlternative

Пореден българин в чужбина

Днес осъзнах, че познавам много хора, които в най-близко бъдеще няма да бъдат повече в България, че приятелите ми прогресивно изчезват извън границите на родината ми и че аз все повече желая да направя същото. Защо преди 2-3-4 години не мислех така? Може би, защото бях по-малка и наивна, може би, защото вярвах, че всичко може да се промени не само за мен и моите близки, но и за приятелите ми, за гражданите и селяните на България... А защо днес не искам да живея в България? Защо няма нещо толкова голямо и важно, което да ме накара и утре да желая да остана, както си го мислех преди време? Много въпроси, на които съм способна да намеря и безброй логични отговори. И не е трагично това, ами фактът, че след 2-3-4 години и аз ще напусна страната си. Не знам за колко време и по какъв повод, но знам, че искам да го направя.
И до кога така, мили ми Смехурко?

Безцелно

Вчера на концерт. Ей така, малко шведски блек метъл, че да заглъхнат за пореден път ушите. Открихме сезона на концертите. Ще си го запиша в графата в малкия тефтер, за да видим дали мога да подобря личния си рекорд от 2007-ма, а по-точно, 24 посетени концерта. Не знам дали е възможно да стане и ми е интересно. Още по-хубаво е, че подобни събития се случват вече толкова често, че можеш да си позволиш лукса да избираш и да си тръгваш, когато пределът ти на търпимост е прекрачен. Така направихме и вчера, минути преди края на шоуто, навън на хладно и спокойно...

А в последните дни все по-лесно се свиква с замръзналите тротоари и улици. Вече от разстояние познавам кое място е по-опасно от друго и умело заобикалям въпросните участъци. Е, без малко да си строша някой чарк на два пъти, но не съм падала... все още. ;-) По пътя към факултета не спирам да се изнервям обаче от малоумието на българина, който не иска и не иска да разбере, че се пресича на зелено. Масово цари разбирането, че можеш да си правиш каквото си искаш и че всички трябва да се съобразяват с теб. От друга страна, полуделите шофьори едвам издържат да премина пешеходната пътека (когато изобщо спрат) и профучават с мръсна газ зад мен... Не се чувствам сигурна по тези софийски улици и тротоари. Кални са и мръсни са, но не това е основният им проблем. В проблем се превръщат хората, които се движат по тях, защото не мислят за никого другиго, освен за самите себе си... А така не може да има позитивна промяна. Така ще продължа да се чудя на едни и същи неща всеки ден и само концертите от време на време ще ме карат да се прехвърлям в един малко по-различен свят...

На Йордановден

Честито на имениците. Сред тях май съм и аз. Та, честито и на мен. И благодаря на онези, които се сетиха, че може и да е така.

Хвърля се кръст днес. Във воден басейн - в локва, река, вир, язовир, море, блато... И се краде още преди да е стигнал до водата. Ако ви се струва, че пиша небивалици - вземете се поразровете из интернет и ще намерите по-пълна информация как е възможно такова нещо. Тук всичко е възможно. В България, имам предвид. Нямам вече никакво съмнение, че абсолютно всичко е възможно да се случи. И скоро смятам да започна да си записвам абсурдите, които се случват всеки ден (нищо чудно да го правя именно тук, както е тръгнало). Или поне някои от тях, че са твърде много и ще взема да се стресна, ако заизброявам всичко.

22-годишно момиче от Несебър бе премазано преди броени дни от паднала козирка пред две варненски банки. Нямало жертви, нямало съмнение. Да бе, така се решава какво има и какво няма. Аз знам какво аз нямам. Думи нямам.

Поне дано донесе наистина късмет това йордановско освещаване на "бойните" ни знамена, че вече не знам да се смея ли или да бягам... Повече ми се иска второто.
Честито от сега и на утрешните именици. Моля ви, намерете за какво да празнувате, че не се знае до кога ще имате възможност... Черно, а не празнично. Ей така е, всеки ден в тази държава.

Е, няма що!

Имаме си новина: заваля сняг. Страната е блокирана, сякаш не е България, а Бразилия, в която това се случва веднъж на 100 години. Без коментар.

Честита нова година!

Какво успяхте да свършите в първия ден от годината? Колко време спахте и за колко си спомнихте, че датата е уникална... Дано да сте малко тези, които сте пропиляли първия ден от високосната 2008-ма.
На мен, този път, комбинацията от цифри ми харесва доста. Дано да излезе и късметлийска тази година. От нас зависи каква ще бъде. Но каквото и да става, най-важното е да намираме сили да продължаваме след проблемите и да вървим напред, независимо от трудностите по пътя. Желая го на всеки. И з д р а в е!