Вчера на концерт. Ей така, малко шведски блек метъл, че да заглъхнат за пореден път ушите. Открихме сезона на концертите. Ще си го запиша в графата в малкия тефтер, за да видим дали мога да подобря личния си рекорд от 2007-ма, а по-точно, 24 посетени концерта. Не знам дали е възможно да стане и ми е интересно. Още по-хубаво е, че подобни събития се случват вече толкова често, че можеш да си позволиш лукса да избираш и да си тръгваш, когато пределът ти на търпимост е прекрачен. Така направихме и вчера, минути преди края на шоуто, навън на хладно и спокойно...
А в последните дни все по-лесно се свиква с замръзналите тротоари и улици. Вече от разстояние познавам кое място е по-опасно от друго и умело заобикалям въпросните участъци. Е, без малко да си строша някой чарк на два пъти, но не съм падала... все още. ;-) По пътя към факултета не спирам да се изнервям обаче от малоумието на българина, който не иска и не иска да разбере, че се пресича на зелено. Масово цари разбирането, че можеш да си правиш каквото си искаш и че всички трябва да се съобразяват с теб. От друга страна, полуделите шофьори едвам издържат да премина пешеходната пътека (когато изобщо спрат) и профучават с мръсна газ зад мен... Не се чувствам сигурна по тези софийски улици и тротоари. Кални са и мръсни са, но не това е основният им проблем. В проблем се превръщат хората, които се движат по тях, защото не мислят за никого другиго, освен за самите себе си... А така не може да има позитивна промяна. Така ще продължа да се чудя на едни и същи неща всеки ден и само концертите от време на време ще ме карат да се прехвърлям в един малко по-различен свят...
А в последните дни все по-лесно се свиква с замръзналите тротоари и улици. Вече от разстояние познавам кое място е по-опасно от друго и умело заобикалям въпросните участъци. Е, без малко да си строша някой чарк на два пъти, но не съм падала... все още. ;-) По пътя към факултета не спирам да се изнервям обаче от малоумието на българина, който не иска и не иска да разбере, че се пресича на зелено. Масово цари разбирането, че можеш да си правиш каквото си искаш и че всички трябва да се съобразяват с теб. От друга страна, полуделите шофьори едвам издържат да премина пешеходната пътека (когато изобщо спрат) и профучават с мръсна газ зад мен... Не се чувствам сигурна по тези софийски улици и тротоари. Кални са и мръсни са, но не това е основният им проблем. В проблем се превръщат хората, които се движат по тях, защото не мислят за никого другиго, освен за самите себе си... А така не може да има позитивна промяна. Така ще продължа да се чудя на едни и същи неща всеки ден и само концертите от време на време ще ме карат да се прехвърлям в един малко по-различен свят...
Няма коментари:
Публикуване на коментар