Честито на имениците. Сред тях май съм и аз. Та, честито и на мен. И благодаря на онези, които се сетиха, че може и да е така.
Хвърля се кръст днес. Във воден басейн - в локва, река, вир, язовир, море, блато... И се краде още преди да е стигнал до водата. Ако ви се струва, че пиша небивалици - вземете се поразровете из интернет и ще намерите по-пълна информация как е възможно такова нещо. Тук всичко е възможно. В България, имам предвид. Нямам вече никакво съмнение, че абсолютно всичко е възможно да се случи. И скоро смятам да започна да си записвам абсурдите, които се случват всеки ден (нищо чудно да го правя именно тук, както е тръгнало). Или поне някои от тях, че са твърде много и ще взема да се стресна, ако заизброявам всичко.
22-годишно момиче от Несебър бе премазано преди броени дни от паднала козирка пред две варненски банки. Нямало жертви, нямало съмнение. Да бе, така се решава какво има и какво няма. Аз знам какво аз нямам. Думи нямам.
Поне дано донесе наистина късмет това йордановско освещаване на "бойните" ни знамена, че вече не знам да се смея ли или да бягам... Повече ми се иска второто.
Честито от сега и на утрешните именици. Моля ви, намерете за какво да празнувате, че не се знае до кога ще имате възможност... Черно, а не празнично. Ей така е, всеки ден в тази държава.
Хвърля се кръст днес. Във воден басейн - в локва, река, вир, язовир, море, блато... И се краде още преди да е стигнал до водата. Ако ви се струва, че пиша небивалици - вземете се поразровете из интернет и ще намерите по-пълна информация как е възможно такова нещо. Тук всичко е възможно. В България, имам предвид. Нямам вече никакво съмнение, че абсолютно всичко е възможно да се случи. И скоро смятам да започна да си записвам абсурдите, които се случват всеки ден (нищо чудно да го правя именно тук, както е тръгнало). Или поне някои от тях, че са твърде много и ще взема да се стресна, ако заизброявам всичко.
22-годишно момиче от Несебър бе премазано преди броени дни от паднала козирка пред две варненски банки. Нямало жертви, нямало съмнение. Да бе, така се решава какво има и какво няма. Аз знам какво аз нямам. Думи нямам.
Поне дано донесе наистина късмет това йордановско освещаване на "бойните" ни знамена, че вече не знам да се смея ли или да бягам... Повече ми се иска второто.
Честито от сега и на утрешните именици. Моля ви, намерете за какво да празнувате, че не се знае до кога ще имате възможност... Черно, а не празнично. Ей така е, всеки ден в тази държава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар