Весело празнуване

В последния ден от 2007-ма година пожелавам на всички много здраве, успехи в начинанията им и щастливи усмивки по лицата им. Надявам се, че всеки е взел поуката за себе си от изминалите дни. Дано, наистина, е така. Благодаря на всички за това, че повярваха в мен и продължиха да ме подкрепят и да ми помагат. Без вас, приятели, нямаше да съм същата. Благодаря и на хората, заради които реших да създам този блог - мисля че е един чудесен нов етап от моето интернет присъствие. :-) Ще е интересно да видим до къде ще стигна и с него. За съжаление, нямам позитивна настройка за развитието на страната ни през 2008-ма. Ще е изключителна тежка и пълна с кризи, но някак ще преминем и през тях. В личен план смятам да подобря още доста неща. Само да имам сили, желание и подкрепа. Другото няма значение.

И последно (за тази година) - весело посрещане на 2008-ма. Пълни трапези и много приятели! Обичайте се! :))))

Пазете си децата

Покрай разните му там празници забравяме, че деца живеят с нас, до нас, около нас, наоколо... Гърмим, святкаме, пукот и шумотевица, а дечицата се свиват на топка в някое тихо и приглушено ъгълче, за да изчакат войната на големите да приключи. И ако всичко все пак е наред, може да оставим в спомените им само уплахата и пищенето в ушите...

Различни пиротехнически средства се продават по левче на Женския пазар

Пиратките и фойерверките у нас са внос основно от Китай, Германия, Холандия

Боравенето с пиратки може да доведе до тежки случаи, предупреждават лекари

12-годишно момче от дом за сираци пострада при стрелба в Горна Баня

За съжаление, подобни заглавия не ни плашат. Купуваме, юрваме се по пазарите и сергиите, крещим когато стане 12 и гърмим безразборно. Дивотия! Това не е държание на хора, а на стадо от животни. Трябва нещо да променим, трябва. Да мислиш за децата не може да е отживелица. Кой може да си го помисли изобщо? Нека предпазим децата от опасната си игра на "празник".... За да доживеят следващия.

Заглавията са взети от агенция "Фокус" и "Btv".

Празнично

Не знам какво ще ви накара да се чувствате така, празнично, но искрено ви го пожелавам. По този повод, стига да не ме изненадат отново сътрудниците на блога, новите публикации тук ще секнат за няколко дни. Няма начин, и аз, като мнозина, ще ида да прекарам Коледа в родния си град с баба ми и дядо ми. Сега, повече от всякога, те имат нужда да бъдем до тях. Не се знае колко празници ни остават да сме заедно. Съветвам всеки да използва възможността да зарадва близките си хора по какъвто си избере начин, защото това наистина би бил един страхотен завършек на годината.

Дано в мислите си за изминалите дни от 2007-ма се усмихвате толкова често, колкото и аз го правя. Въпреки някои големи катаклизми, беше една наистина пълноценна и хубава година. Една от най-хубавите! :)

Един задръстен град на един задръстен кмет

Милион и четиристотин хиляди души в един град. Но не в многомилионна държава, а в дребната България. А тази цифра е извадена от някоя тотално грешна с истината статистика. Защото хората, независимо временно, по-дълго или постоянно бродещи из столицата ни, се въртят около два милиона. Това не е статистика. Това е реалността, която ти стъпва по краката на тротоара. Реалността, която вдига шум и ти смърди на пот в автобуса. Реалността, която ти скапва съединителя на колата и те бърка за два пъти повече бензин от обикновено. А той пък поскъпва...

Като стана въпрос за колите, идват празници. Не, не искам да си подарявате коли. А и това го могат само слабообразованите у нас. Не, искам да си представите как повече от половината от тези два милиона за празниците ще се излеят към родните си места по всички дестинации на картата ни. И както Коледа е точно след събота и неделя, сетете се какво е петък по улиците ни. Всъщност, защо сетете се? Не видяхте ли сами. Ти, който днес спомена не една майка, докато бързаше да стигнеш до работата в задръстването. И ти, който, качвайки се в автобуса, продупчи билет и след броени секунди бе затиснат между некъпаните тела на съгражданите ти и стоя така над един час, докато ти дойде спирката и си проби път буквално със зъби. Всички видяхме, какво се случи днес. Трафикът задуши човека.
Докато днес 20 процента от българите чакаха да се придвижат, кметът на София културно парализира центъра на града точно около празниците, за да домакинства на сноуборд зрелище. Ей така. Без да съобрази нуждите на града си. Да не говорим, че статии като посочената адмирират недомислието.

Къде е несъвършенството в този пост ли? Пак в столицата. Чакайки нейде сред бавния поток автомобили, поседнали в металното купе на друг такъв, с един приятел наблюдавахме класическата за българина работна среда. Насред "Опълченска", малко след станцията на метрото, по посока "Сливница", течеше операция "пълнене на дупка". На затворената от оранжево-бели конуси площ се вихреше екип от петима майстори. Върху поредната неравно изсипана купчина ситно слепен чакъл по грозните ни улици, един човек изливаше асфалтения ръб с кофа и лопатка. Четирима други го гледаха с ръце в джобовете. А движението несъвършено пъплеше около тях...

снимка: www.aktualno.bg

Кока Коледа?

Публикация в последния брой на "Капитал" ме накара да се замисля как всеки празник се превръща в мотив на търговци от всякакво естество да ни агитират по най-кичозен, грозен, плашещ и груб начин.

Вървейки по непочистените от снега софийски тротоари, не мога да не обърна внимание на светещите лампички, гирлянди, белобради дядовци и играчки, които се опитват да ми създадат коледно настроение (...а тайничко ми рекламират нещо). А то все не идва не идва. И тази Коледа ще мине, както всички до сега, и няма да усетя духа й. Защо се случва така?

Може би, защото ме отвращава комерсиализацията на всичко "свято" или защото то не съществува? Или защото...?

Всички празници трябва да се раждат първо в личното, вътрешно пространство на човека, а после да получат своята реализация и в действията и общуването с околните. Когато няма предпоставки нито едно от тези неща да се случи, тогава няма и празник...
Аз се надявам всеки да открие по нещичко, което да отпразнува в края на тази година. Независимо какво е то.
Аз съм си намислила няколко неща, пък на празника ще видим.

Весела!

Факт

Малко по-малко от месец след стартирането си, блогът си има вече и най-голямата дупка между две съседни публикации. Чудно, нали?
Задачата да се публикува по едно несъвършенство дневно се оказа доста сложна. Не защото няма за какво да се пише, даже напротив, но субективни причини развалиха (поне за сега) амбициозните закани от първия пост...
Както и да е. Важното е да не спираме. Проблеми могат винаги да възникват и не бива да се превръщат в оправдание за неизпълнено обещание. Твърде обобщено казано, но вярно.

Опитът да се пише всеки ден в този блог показа едно - времето между 24 часа лети ужасно бързо. По-бързо, от колкото съм предполагала някога, че може да бъде. Тъкмо цъкнеш да видиш за какво си размишлявал през деня и то се оказало, че вече е "утре" и пак трябва да умуваш. В общи линии, трудна работа е това мисленето. А пък толкова начесто - още повече. Но нали трудностите са най-интересни за преодоляване?

Ще се опитам вече да спазвам режим...на публикуване. Да видим до кога ще издържа...
Нищо не казах, но и това е нещо. :P

Да информирам се опитвам

Не е нормално едва ден преди даден концерт да му се прави реклама, но затова пък има място в този блог. Правя отчаян опит да информирам повече хора. Пък току виж...

Българските метъл банди - Wartime и Heartwork ще изнесат съвместен концерт на 16-ти декември, неделя. Събитието ще се проведе в клуб "Гепи" в Пловдив, а началният час е 19:00. Цената на билетите е 3 лева.

Личните ми пристрастия ме карат да ви препратя към MySpace страницата на първата група и към нейния официален сайт.
Всички, които са се изненадали приятно от това, което са чули на тях, са добре дошли.

Насилието

Не мога да остана безразлична към насилието. Никога не съм успявала да пренебрегвам тази ужасяваща проява на отношение.

Чета доста публикации в последните дни по темата с детското насилие, което в България е често срещано явление, и искам да споделя част от нещата, които ми харесаха и ми се струват достатъчно важни, че да споделя тук.
Симион е написал хубава публикация. Ето и избран момент от нея:

Децата умират защото всички ние го позволяваме. Защото в съвременния ни свят животът на едно дете не е ценност, проблемите се решават с отминаване, а смисълът на живота е да успеем, а не да живеем.

Той ме препрати към друга фрапираща публикация в блога на Лидия Стайкова. (Гледайте и клипчето в нея, страхотно е!) Не е нормално родителите да се сблъскват с подобни проблеми. Е, разбира се, винаги може да се случи неприятност, но чак такова отношение...Не съм съ глас на!

А колко още деца загиват по нашите пътища...

Пак непостоянство

Оказва се твърде сложна задача всеки ден да публикувам нещо смислено тук, но това не бива да ви кара да си мислите, че съм се отказала от каузата. Кауза, да, точно така го усещам аз това място. Не че наградата го прави по-ценно, просто ми се струва важно лично за мен. Другите, които се включиха, също могат да помислят над това колко сериозни трябва да бъдат в това начинание. Не са прибавени случайно и наистина разчитам да обират грешките на моето несъвършенство. До колкото могат.

Много теми заслужават да бъдат включени в тази поредна публикация, но време за това, точно сега, нямам никакво. Простете ми и не се притеснявайте - несъвършенствата ще продължат при по-добри обстоятелства, с пълна сила.
Утре имам изпит по английски, не е друго...

Над 150 уникални посещения за краткия живот на блога - никак не е зле! :)

Девет - късметлийското число?

Нямам как да е друг акцентът днес. Аз съм леко неадекватна, защото не съм го очаквала. Надявала съм се, разбира се, но признанието е нещо ново за мен...

Ето наградата, ето и грамотата. Но най-важната награда не мога да я заснема. Виж ти, колко несъвършено от моя страна! :))))

Благодаря!
И само напред и нагоре!

Осмо, за осми

Хубава работа, ама студентска. Нали знаете тази приказка? Или не я знаете, но сте я преживявали?
Студентски празник - може ли някой да ми обясни от къде е тръгнала цялата тази щуротия? Кой го е измислил и защо? Кому е нужен пореден повод да се напие до безсъзнание...Колко ли деца бяха заченати във вчерашното умопомрачение? Бре, че съм сериозна, нравоучение нещо, м?

Ние на Боровец. Ей така, малко по-кротко, да го отбележим някак, да не е без хич, щото...Що, а де? И понеже Kreator отпаднаха нещастно от плановете, наложи се да измислим резервен за нас. Добре се получи, но както може да се досетите, не така, както си го представях, че ще бъде...Няколко компании, различни характери, супер хижа на народни цени...Видяхме сняг, колкото за последните две години в София не сме виждали. И Снежко си направихме, поне от това не мога изобщо да се оплача. Един от най-хубавите ми следобеди бе вчера. Сред дивото на Рила! Няколко кадъра успяха да уловят атмосферата. Тях по-нататък...

Все повече, обаче, се убеждавам, че масово връстниците ми страдат от тотална липса на въображение при празнуването си. Не смея да хвърля по-тежки обвинения тук, макар заключенията ми за младите българи да съм ги направила още преди доста време.

Осми декември не е бил никога кой знае какво и няма и да бъде, за мен, така или иначе...Правя опит да запазя само хубавото. Иначе няма смисъл и не съм сигурна, че трябва да има такъв.

Не си изпълнявам обещанието за всекидневна публикация, но сякаш и това отговаря на името на блога...

Седем, почти като една седмица

Хубаво е да съумяваш да си държиш на думата, когато си дал такава, а не да забравяш важни обещания. Отново часът е след 12, но публикация трябва да има.

Трудно е днес да се избере конкретна тема. Затова мога да прелетя през случилото се напоследък.

Неприятно се изненадах от скандала с преподавател от ФЖМК. Доста мои негативи са събрали хора от там, но такова нещо не съм очаквала. Незабавната реакция на висшестоящ е задължителна. Подобни лица не трябва да бъдат допускани в СУ, ФЖМК или на места, където работят нормални хора...Информира ни "Наблюдател".

Посрещнахме националите ни по волейбол, които извоюваха виза за олимпийските игри в Пекин, а не се сетихме един лев/евро/долар да им дадем премиално за постижението. Несъвършено ли? Нечувано!

Отваря се отново сметището край Суходол. До кога?

Цените на олиото, баничките, сиренето, яйцата, рибата...(и така до безкрай) стремглаво продължават да растат. Въпроси не задавам. Отговорите вече ги знам.

Второ действие си получи и фарса за "мита за Баташкото клане". Не знам до къде ще се стигне. Случаят, обаче, трябва да се следи. Показателен може да се окаже за добра тенденция...

Избори имаше в Русия. Бяха фарс и всички го знаем. И какво от това? Подробности от Mediapool.

Всичко това е съвсем накратко, избрано на почти произволен принцип. ;) Защото и едно несъвършенство на ден ни е достатъчно, не ли?

(Блогът вече е с трима автори. Очаквам още интерес и тяхното включване. :))

Шест - фатално и несъвършено

Когато се залисаш в много работа, която спешно трябва да се свърши и само теб чака, така става...Изпускаш си деня за половин час. Може ли денят да бъде изпуснат?!
Несъвършена публикация, не както бе предвидено, но ще го преживеем, нали?

Емоциите взимат връх в последните дни и всеки, който си е направил труда да прочете поне предишния пост, би оправдал (разбрал) поредното ми несъвършенство. Лечението на лошите мисли може да се окаже доста успешно със затрупването със странични задачи, но и това не е много сигурно.
Утре е денят. Операцията. Работата. Концертът. Трябва да се научим да балансираме между приливите и отливите в живота ни, за да не бъдем изхвърляни на брега му, далеч от всичко, което бурно се случва...Но пък и спасителните, уединени островчета трябва да се търсят, за да може да се поеме глътка въздух, да се абсорбира необходимото количество спокойствие...до следващото гмуркане.

Метафори, приказки, неясноти. Денят идва и може пак да го изпуснем - не ни чака да разсъждаваме колко сме несъвършени и неподготвени за някои неща...

Пето попълнение - пак лоши вести

Който ме познава, сигурно знае, че преди три месеца загубих баба си след нелепо стечение на обстоятелствата. Беше ужасно и времето не го направи по-малко поносимо. Макар и да съм претръпнала или поне така да си мисля.

Днес ме попари вестта, че другата ми баба също е паднала лошо и с неприятно счупване е в болницата в Кюстендил. За изживяния стрес и сега ми е трудно да говоря, тъй като все още нищо не е отминало, малко неща се знаят, но слава Богу, поне са обнадеждаващи...Изобщо нямаше да са такива, ако нямах чудесен човек за приятел. Един от тримата, на които знам, че мога да разчитам, ако имам нужда, но от които не съм предполагала, че ще получа такова огромно количество човечност, изразена в подкрепа.

Всеки си има кусури, но стига да пожелае изобщо не е толкова трудно да ги преодолява и да бъде добър човек, независимо от всичко. Аз вече съм убедена, че познавам още един. А това е безценно.

Стискаме палци за баба и разчитаме на докторите в Пирогов - че ще се погрижат за нея, а няма да постъпят така, както го направиха "специалистите" в Кюстендил с другата ми баба. И в случая ми се иска да уточня, че положението в здравната ни система (в родния ми град, но и в цялата страна), не само че е несъвършено - то е катастрофално. Остава ни да се опрем на малкото останали свестни хора и в тази система....

Благодарността не се изразява с думи - тя се показва и ще продължи да е така. Винаги!

Стана прекалено лично, но ще ме извините - в това се крие моето несъвършенство.

Четвърти ден - борба със СПИН

Едно от най-неприятните несъвършенства, което ни прави уязвими, е "способността" ни да се разболяваме. Да се разболяваме лошо, от неизлечими болести.

Днес е световният ден за борба със СПИН. "Бичът на века", така го наричат...Може би и настоящия век ще бъде белязан от ужаса на тази болест. Трябва всички да направим нещо, за да променим черните статистики. Революция в мисленето и активност и решителност в действията?
А официалните данни винаги са далеч от шокиращата истината, нали знаете?

Малко история от агенция "Фокус":

1 декември е обявен за Световен ден за борба със СПИН. Денят е избран през 1988 година на среща на министрите на здравеопазването в Лондон, която призовава за нов дух на социална толерантност и по-добър обмен на информация по проблемите на вируса HIV/СПИН. Мероприятията, съпътстващи отбелязването на деня по традиция, започват от по-рано. В България доброволци на Българския младежки червен кръст организират мащабна превантивна кампания.
В цялата Денят за борба с ХИВ/СПИН ще бъде отбелязан, чрез информационни превантивни кампании.

Информираността е толкова важна - помогнете на приятелите и познатите си да знаят повече. Да знаят как да се пазят. За да спрем да правим грешки, с оправданието, че сме несъвършени...

World AIDS Day, 1 December 2007