Който ме познава, сигурно знае, че преди три месеца загубих баба си след нелепо стечение на обстоятелствата. Беше ужасно и времето не го направи по-малко поносимо. Макар и да съм претръпнала или поне така да си мисля.
Днес ме попари вестта, че другата ми баба също е паднала лошо и с неприятно счупване е в болницата в Кюстендил. За изживяния стрес и сега ми е трудно да говоря, тъй като все още нищо не е отминало, малко неща се знаят, но слава Богу, поне са обнадеждаващи...Изобщо нямаше да са такива, ако нямах чудесен човек за приятел. Един от тримата, на които знам, че мога да разчитам, ако имам нужда, но от които не съм предполагала, че ще получа такова огромно количество човечност, изразена в подкрепа.
Всеки си има кусури, но стига да пожелае изобщо не е толкова трудно да ги преодолява и да бъде добър човек, независимо от всичко. Аз вече съм убедена, че познавам още един. А това е безценно.
Стискаме палци за баба и разчитаме на докторите в Пирогов - че ще се погрижат за нея, а няма да постъпят така, както го направиха "специалистите" в Кюстендил с другата ми баба. И в случая ми се иска да уточня, че положението в здравната ни система (в родния ми град, но и в цялата страна), не само че е несъвършено - то е катастрофално. Остава ни да се опрем на малкото останали свестни хора и в тази система....
Благодарността не се изразява с думи - тя се показва и ще продължи да е така. Винаги!
Стана прекалено лично, но ще ме извините - в това се крие моето несъвършенство.
Днес ме попари вестта, че другата ми баба също е паднала лошо и с неприятно счупване е в болницата в Кюстендил. За изживяния стрес и сега ми е трудно да говоря, тъй като все още нищо не е отминало, малко неща се знаят, но слава Богу, поне са обнадеждаващи...Изобщо нямаше да са такива, ако нямах чудесен човек за приятел. Един от тримата, на които знам, че мога да разчитам, ако имам нужда, но от които не съм предполагала, че ще получа такова огромно количество човечност, изразена в подкрепа.
Всеки си има кусури, но стига да пожелае изобщо не е толкова трудно да ги преодолява и да бъде добър човек, независимо от всичко. Аз вече съм убедена, че познавам още един. А това е безценно.
Стискаме палци за баба и разчитаме на докторите в Пирогов - че ще се погрижат за нея, а няма да постъпят така, както го направиха "специалистите" в Кюстендил с другата ми баба. И в случая ми се иска да уточня, че положението в здравната ни система (в родния ми град, но и в цялата страна), не само че е несъвършено - то е катастрофално. Остава ни да се опрем на малкото останали свестни хора и в тази система....
Благодарността не се изразява с думи - тя се показва и ще продължи да е така. Винаги!
Стана прекалено лично, но ще ме извините - в това се крие моето несъвършенство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар