Малко по-малко от месец след стартирането си, блогът си има вече и най-голямата дупка между две съседни публикации. Чудно, нали?
Задачата да се публикува по едно несъвършенство дневно се оказа доста сложна. Не защото няма за какво да се пише, даже напротив, но субективни причини развалиха (поне за сега) амбициозните закани от първия пост...
Както и да е. Важното е да не спираме. Проблеми могат винаги да възникват и не бива да се превръщат в оправдание за неизпълнено обещание. Твърде обобщено казано, но вярно.
Опитът да се пише всеки ден в този блог показа едно - времето между 24 часа лети ужасно бързо. По-бързо, от колкото съм предполагала някога, че може да бъде. Тъкмо цъкнеш да видиш за какво си размишлявал през деня и то се оказало, че вече е "утре" и пак трябва да умуваш. В общи линии, трудна работа е това мисленето. А пък толкова начесто - още повече. Но нали трудностите са най-интересни за преодоляване?
Ще се опитам вече да спазвам режим...на публикуване. Да видим до кога ще издържа...
Нищо не казах, но и това е нещо. :P
Задачата да се публикува по едно несъвършенство дневно се оказа доста сложна. Не защото няма за какво да се пише, даже напротив, но субективни причини развалиха (поне за сега) амбициозните закани от първия пост...
Както и да е. Важното е да не спираме. Проблеми могат винаги да възникват и не бива да се превръщат в оправдание за неизпълнено обещание. Твърде обобщено казано, но вярно.
Опитът да се пише всеки ден в този блог показа едно - времето между 24 часа лети ужасно бързо. По-бързо, от колкото съм предполагала някога, че може да бъде. Тъкмо цъкнеш да видиш за какво си размишлявал през деня и то се оказало, че вече е "утре" и пак трябва да умуваш. В общи линии, трудна работа е това мисленето. А пък толкова начесто - още повече. Но нали трудностите са най-интересни за преодоляване?
Ще се опитам вече да спазвам режим...на публикуване. Да видим до кога ще издържа...
Нищо не казах, но и това е нещо. :P
Няма коментари:
Публикуване на коментар