Хубава работа, ама студентска. Нали знаете тази приказка? Или не я знаете, но сте я преживявали?
Студентски празник - може ли някой да ми обясни от къде е тръгнала цялата тази щуротия? Кой го е измислил и защо? Кому е нужен пореден повод да се напие до безсъзнание...Колко ли деца бяха заченати във вчерашното умопомрачение? Бре, че съм сериозна, нравоучение нещо, м?
Ние на Боровец. Ей така, малко по-кротко, да го отбележим някак, да не е без хич, щото...Що, а де? И понеже Kreator отпаднаха нещастно от плановете, наложи се да измислим резервен за нас. Добре се получи, но както може да се досетите, не така, както си го представях, че ще бъде...Няколко компании, различни характери, супер хижа на народни цени...Видяхме сняг, колкото за последните две години в София не сме виждали. И Снежко си направихме, поне от това не мога изобщо да се оплача. Един от най-хубавите ми следобеди бе вчера. Сред дивото на Рила! Няколко кадъра успяха да уловят атмосферата. Тях по-нататък...
Все повече, обаче, се убеждавам, че масово връстниците ми страдат от тотална липса на въображение при празнуването си. Не смея да хвърля по-тежки обвинения тук, макар заключенията ми за младите българи да съм ги направила още преди доста време.
Осми декември не е бил никога кой знае какво и няма и да бъде, за мен, така или иначе...Правя опит да запазя само хубавото. Иначе няма смисъл и не съм сигурна, че трябва да има такъв.
Не си изпълнявам обещанието за всекидневна публикация, но сякаш и това отговаря на името на блога...
Студентски празник - може ли някой да ми обясни от къде е тръгнала цялата тази щуротия? Кой го е измислил и защо? Кому е нужен пореден повод да се напие до безсъзнание...Колко ли деца бяха заченати във вчерашното умопомрачение? Бре, че съм сериозна, нравоучение нещо, м?
Ние на Боровец. Ей така, малко по-кротко, да го отбележим някак, да не е без хич, щото...Що, а де? И понеже Kreator отпаднаха нещастно от плановете, наложи се да измислим резервен за нас. Добре се получи, но както може да се досетите, не така, както си го представях, че ще бъде...Няколко компании, различни характери, супер хижа на народни цени...Видяхме сняг, колкото за последните две години в София не сме виждали. И Снежко си направихме, поне от това не мога изобщо да се оплача. Един от най-хубавите ми следобеди бе вчера. Сред дивото на Рила! Няколко кадъра успяха да уловят атмосферата. Тях по-нататък...
Все повече, обаче, се убеждавам, че масово връстниците ми страдат от тотална липса на въображение при празнуването си. Не смея да хвърля по-тежки обвинения тук, макар заключенията ми за младите българи да съм ги направила още преди доста време.
Осми декември не е бил никога кой знае какво и няма и да бъде, за мен, така или иначе...Правя опит да запазя само хубавото. Иначе няма смисъл и не съм сигурна, че трябва да има такъв.
Не си изпълнявам обещанието за всекидневна публикация, но сякаш и това отговаря на името на блога...
Няма коментари:
Публикуване на коментар