Публикация в последния брой на "Капитал" ме накара да се замисля как всеки празник се превръща в мотив на търговци от всякакво естество да ни агитират по най-кичозен, грозен, плашещ и груб начин.
Вървейки по непочистените от снега софийски тротоари, не мога да не обърна внимание на светещите лампички, гирлянди, белобради дядовци и играчки, които се опитват да ми създадат коледно настроение (...а тайничко ми рекламират нещо). А то все не идва не идва. И тази Коледа ще мине, както всички до сега, и няма да усетя духа й. Защо се случва така?
Вървейки по непочистените от снега софийски тротоари, не мога да не обърна внимание на светещите лампички, гирлянди, белобради дядовци и играчки, които се опитват да ми създадат коледно настроение (...а тайничко ми рекламират нещо). А то все не идва не идва. И тази Коледа ще мине, както всички до сега, и няма да усетя духа й. Защо се случва така?
Може би, защото ме отвращава комерсиализацията на всичко "свято" или защото то не съществува? Или защото...?
Всички празници трябва да се раждат първо в личното, вътрешно пространство на човека, а после да получат своята реализация и в действията и общуването с околните. Когато няма предпоставки нито едно от тези неща да се случи, тогава няма и празник...
Аз се надявам всеки да открие по нещичко, което да отпразнува в края на тази година. Независимо какво е то.
Аз съм си намислила няколко неща, пък на празника ще видим.
Весела!
Всички празници трябва да се раждат първо в личното, вътрешно пространство на човека, а после да получат своята реализация и в действията и общуването с околните. Когато няма предпоставки нито едно от тези неща да се случи, тогава няма и празник...
Аз се надявам всеки да открие по нещичко, което да отпразнува в края на тази година. Независимо какво е то.
Аз съм си намислила няколко неща, пък на празника ще видим.
Весела!
Няма коментари:
Публикуване на коментар