In the end

Thanks to Izzy@MyAlternative

Пореден българин в чужбина

Днес осъзнах, че познавам много хора, които в най-близко бъдеще няма да бъдат повече в България, че приятелите ми прогресивно изчезват извън границите на родината ми и че аз все повече желая да направя същото. Защо преди 2-3-4 години не мислех така? Може би, защото бях по-малка и наивна, може би, защото вярвах, че всичко може да се промени не само за мен и моите близки, но и за приятелите ми, за гражданите и селяните на България... А защо днес не искам да живея в България? Защо няма нещо толкова голямо и важно, което да ме накара и утре да желая да остана, както си го мислех преди време? Много въпроси, на които съм способна да намеря и безброй логични отговори. И не е трагично това, ами фактът, че след 2-3-4 години и аз ще напусна страната си. Не знам за колко време и по какъв повод, но знам, че искам да го направя.
И до кога така, мили ми Смехурко?

Безцелно

Вчера на концерт. Ей така, малко шведски блек метъл, че да заглъхнат за пореден път ушите. Открихме сезона на концертите. Ще си го запиша в графата в малкия тефтер, за да видим дали мога да подобря личния си рекорд от 2007-ма, а по-точно, 24 посетени концерта. Не знам дали е възможно да стане и ми е интересно. Още по-хубаво е, че подобни събития се случват вече толкова често, че можеш да си позволиш лукса да избираш и да си тръгваш, когато пределът ти на търпимост е прекрачен. Така направихме и вчера, минути преди края на шоуто, навън на хладно и спокойно...

А в последните дни все по-лесно се свиква с замръзналите тротоари и улици. Вече от разстояние познавам кое място е по-опасно от друго и умело заобикалям въпросните участъци. Е, без малко да си строша някой чарк на два пъти, но не съм падала... все още. ;-) По пътя към факултета не спирам да се изнервям обаче от малоумието на българина, който не иска и не иска да разбере, че се пресича на зелено. Масово цари разбирането, че можеш да си правиш каквото си искаш и че всички трябва да се съобразяват с теб. От друга страна, полуделите шофьори едвам издържат да премина пешеходната пътека (когато изобщо спрат) и профучават с мръсна газ зад мен... Не се чувствам сигурна по тези софийски улици и тротоари. Кални са и мръсни са, но не това е основният им проблем. В проблем се превръщат хората, които се движат по тях, защото не мислят за никого другиго, освен за самите себе си... А така не може да има позитивна промяна. Така ще продължа да се чудя на едни и същи неща всеки ден и само концертите от време на време ще ме карат да се прехвърлям в един малко по-различен свят...

На Йордановден

Честито на имениците. Сред тях май съм и аз. Та, честито и на мен. И благодаря на онези, които се сетиха, че може и да е така.

Хвърля се кръст днес. Във воден басейн - в локва, река, вир, язовир, море, блато... И се краде още преди да е стигнал до водата. Ако ви се струва, че пиша небивалици - вземете се поразровете из интернет и ще намерите по-пълна информация как е възможно такова нещо. Тук всичко е възможно. В България, имам предвид. Нямам вече никакво съмнение, че абсолютно всичко е възможно да се случи. И скоро смятам да започна да си записвам абсурдите, които се случват всеки ден (нищо чудно да го правя именно тук, както е тръгнало). Или поне някои от тях, че са твърде много и ще взема да се стресна, ако заизброявам всичко.

22-годишно момиче от Несебър бе премазано преди броени дни от паднала козирка пред две варненски банки. Нямало жертви, нямало съмнение. Да бе, така се решава какво има и какво няма. Аз знам какво аз нямам. Думи нямам.

Поне дано донесе наистина късмет това йордановско освещаване на "бойните" ни знамена, че вече не знам да се смея ли или да бягам... Повече ми се иска второто.
Честито от сега и на утрешните именици. Моля ви, намерете за какво да празнувате, че не се знае до кога ще имате възможност... Черно, а не празнично. Ей така е, всеки ден в тази държава.

Е, няма що!

Имаме си новина: заваля сняг. Страната е блокирана, сякаш не е България, а Бразилия, в която това се случва веднъж на 100 години. Без коментар.

Честита нова година!

Какво успяхте да свършите в първия ден от годината? Колко време спахте и за колко си спомнихте, че датата е уникална... Дано да сте малко тези, които сте пропиляли първия ден от високосната 2008-ма.
На мен, този път, комбинацията от цифри ми харесва доста. Дано да излезе и късметлийска тази година. От нас зависи каква ще бъде. Но каквото и да става, най-важното е да намираме сили да продължаваме след проблемите и да вървим напред, независимо от трудностите по пътя. Желая го на всеки. И з д р а в е!