четвъртък, 17 януари 2008 г.

Пореден българин в чужбина

Днес осъзнах, че познавам много хора, които в най-близко бъдеще няма да бъдат повече в България, че приятелите ми прогресивно изчезват извън границите на родината ми и че аз все повече желая да направя същото. Защо преди 2-3-4 години не мислех така? Може би, защото бях по-малка и наивна, може би, защото вярвах, че всичко може да се промени не само за мен и моите близки, но и за приятелите ми, за гражданите и селяните на България... А защо днес не искам да живея в България? Защо няма нещо толкова голямо и важно, което да ме накара и утре да желая да остана, както си го мислех преди време? Много въпроси, на които съм способна да намеря и безброй логични отговори. И не е трагично това, ами фактът, че след 2-3-4 години и аз ще напусна страната си. Не знам за колко време и по какъв повод, но знам, че искам да го направя.
И до кога така, мили ми Смехурко?

Няма коментари: