вторник, 1 април 2008 г.

Твърде голяма пауза

Разочаровам се от себе си, когато правя такива неща. Оставих този блог да замре като разчитам на нечия друга помощ, а не бива да е така. Все пак си е моята идея, проект и реализация.

Абсолютно несъвършено от моя страна - потвърждавам за пореден път правилото. И знам, че има смисъл от писането тук. Понякога изпитвам даже огромно желание да го правя, защото ежедневието е някак прекалено несъвършено, ала мигът минава, хвръква и желанието.

Имам за какво да се оплаквам, о, и още как, но ще се пробвам просто да отпуша сушата тук.
С няколко думи могат да се променят много неща. Стига да опиташ и да имаш смелостта да ги изречеш и/или напишеш.

За последните месеци най-несъвършеното нещо, на което станах свидетел, е, че оставихме да забравим (за пореден път) трагедията, която се случи с хората от влака пътуващ между София и Кардам. КАК МОЖЕ?! След толкова шум, след такива публикации, след подобни думи, обвинения, след толкова сълзи и мъка в душите на всички ни (дали?), КАК МОЖЕ?! :(

И това е някакво ново начало, разбираш ли...

Няма коментари: